Posts Tagged ‘октавио пас’

my spanish his spanish

юни 10, 2009

оctavio paz

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си

влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно

настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за високата гора е само дъжд

непрестанно конете бягат

аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по бързо си отиват
листата под окапалия кестен

настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците


octavio paz

май 13, 2009

Four short poems in English translation by Johannes Beilharz

Summit and Gravity

There’s a motionless tree
And another one coming forward
A river of trees
Hits my chest
The green surge
Is good fortune
You are dressed in red
You are
The seal of the scorched year
The carnal firebrand
The star fruit
In you like sun
The hour rests
Above an abyss of clarities
The height is clouded by birds
Their beaks construct the night
Their wings carry the day
Planted in the crest of light
Between firmness and vertigo
You are
Transparent balance

(»Cima y gravedad«)

Where without Whom

There is not

A single soul among the trees

And I

Don’t know where I’ve gone.

(»Dónde sin quién«)


More than air

More than water

More than lips

Light light

Your body is the trace of your body


One and the Same

(Anton Webern, 1883-1945)

No center, no above, no below
Ceaselessly devouring and engendering itself
Whirlpool space
And drop into height
Clarities steeply cut
By the night’s flank
Black gardens of rock crystal
Flowering on a rod of smoke
White gardens exploding in the air
One space opening up
And dissolving
Space in space
All is nowhere
Place of impalpable nuptials

(»Lo Idéntico«)