united continent

април 6, 2009

http://www.youtube.com/watch?v=w64X9GHRj88

Реклами

spanish mina

април 6, 2009

ти не си вдъхновение пролетно дърво сравнено с восък

не си невинната вода заляла остров на дървета от поезия и цвят

не си неназовимият сезон който шепне на този свят всичко е засадено дори градовете

и дъждът ни е нужен за да отмие от нас капките суша обречени никога да не бъдат океани

сънувани океани които ни превръщат във фонтани на завоеватели

градини с окачени глави

ти не си

 

21 век

не си

по-вечен от мен и аз не съм твой сън

не вървя в детството на тази която ме помни вместо мен

и малките разговори в точката в която една и съща вечер

повторно прибира слънцето и оставя хората без свят

да оправдае пътя

 

не си вавилон

 

имаш ли хоризонт да ти нарисува очи

и очи да видят

времето назад

 

имаш ли ветрове да скрият самотата от косите

най-високата поляна недостижимо тяло

 

имаш ли ръце да бъдат по бели от небето

да бъде слово между него и тях

 

имаш ли име да приеме наказанието

 

езикът цял век ще те защитава

 

ти не можеш

не можеш да скриеш тишината

ако те има

един хаос вече мълчи

 

ти не си птица от пясък кацнала върху водата

искам да видя как бавно и вечно ще се превърнеш

 

 

февруари 2, 2009

ЧАСОВНИЦИТЕ СЕ ТОПЯТ В КЪЩАТА НА ГЕО

 

пърформанс по стихове на Гео Милев и авторски текстове на ЯRсен ВасилеВ в къщата-музей Гео Милев

Стара Загора, ул.“ Гео Милев “ 37

на 06. 02. 2009

от 18 часа

 

с гласовете и телата на:

ЯRсен ВасилеВ

Иво Аръков

Даниана Коева

Мария Петкова

Дария Симеонова

 

и музиката на Георги Стрезов / www.strezov.net /

 

Предвещано е: времевретеното ще прободе овеществената вселена – :

Бездънният кладенец зее:

Долу.

Бог.

Има ли Бог?

Бог спи!

Планетите-електрони кръговъртят във въртоп около ядрото-слънце.

Чий взор се е разлял в черните дупки на галактиките?

E=MC² – когато бъдем безплътни –

Костенурките издъхват под тежестта на света.

Полуголи в пясъка под пирамидите

тантриците танцуват триединно върху върховете на тризъбеца

– създателя, пазителя и разрушителя –

Тайната: кванти; кварки; бог…

Парадокси на времето: броениците отново ще се разпръснат

– (защото ние сме бог) –

когато бъдем безплътни

 

Сюжетът се плъзга на тънката граница между поезия, философия и религия – медитации върху двойствеността – върху бялото и черното, доброто и злото, вярата и безбожието, духовното и плътското, водата и огъня, експресионизма и сюрреализма, Гео и Дали, иконите и часовниците – изградени върху текстове на Гео Милев (Иконите спят) и ЯRсен ВасилеВ (Когато часовниците се топят)

 

повече на: http://www.yassenvasilev.wordpress.comclocksgeostz

януари 22, 2009

поемам въздух и задържам

полепвам в мократа стена

и се разреждам

 

прозорецът се свива

боровете застиват

картината е хладна

 

затварям устата на

мръсния цвят

ние знаем че в тъмнината

дишат вълшебни мисли

 

зелена лампа  на пода

листата загребват от него

сенки вместо думи

завиват се навътре

емоцииdscf0067

мостове

януари 9, 2009

въздухът танцува,

възприятието е музика

каната

януари 8, 2009

каната е пълна със сняг

пия спомените на други лица

нося шапка да пада тихо

парцаленото стъкло

да не чувам как се къса и чупи

да не чувам как ме боли

когато от главата си изтръсквам

пепелникови мисли

 

колите се пързалят

върху развлечени музики

снегът все още пълни каната

и ако спра

се събличам

заедно с един милиард

завързани бели цветя

и ако спра

прозорецът ще продължи

да слуша как спиш.

декември 22, 2008

clipboard21

silence.calm.dream.abandonment.mind.freedom.nonsense.loneliness.time.end:

декември 16, 2008

vivresavie-godard

студът закача сградата

напълнена догоре с човеци

които не знаят че светът скоро ще си отиде

отворих очите си като лупа застанаха формите

проговориха

отново загледах как двама непознати

пият кафе а пред кафето се изпъва като корда

въпросът дали

да говориш и да мислиш

е едно и също

дали е едно и също как живееш

ако мълчиш

истината

трябва да се извоюва

с нещо повече от вътрешен мир

!creative freedom

ноември 30, 2008

dscf9075no rhyme

no style

no criticism

no system

 

градът който

ноември 25, 2008

clipboard1бяло небе черни птици като кърфици студен спомен в кутиен балкон

празна маса боси крака от глина телесни фигури с лък

бяла маска черни дъски – под като редици обувки които да обувам

чист аз в симетрия като куршум руска рулетка за руски кукли – да разкривам

в един студен град който вероятно има

много самотници и малко почитатели

на който не му достига отчуждение от себе си

от цигарените му форми от реалистичните форми

от езиковите релси и консуматорските вагони

от поетите и от непоетите

не може да не бъде

не може да се отрече

къде ще останат фенерите къде ще останат алкохолиците под фенерите

къде ще остане движението на локвите

и клетката моята клетка от която той с шепа ме вади

 

черно небе като шапка натиска спусъка студен град

пише се в проза – от  почитателите

и по малко в поезия – от всички самотници

преди да си тръгнат оттук