Archive for the ‘my spanish’ Category

my spanish his spanish

юни 10, 2009

на
оctavio paz

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си

влезе в стаята като разпиляни птици пред буря
и остави онова стихотворение в което
настоящето е непрестанно

настоящето е непрестанно
пристанищата които лъжат туристите
че мирът е дълбоката бездна отвъд
острието което издълбава земята
за високата гора е само дъжд

непрестанно конете бягат

аз прегръщам простора насечен от живите
всички които повдигат яките си като ритуал
да се отрекат от сринатия град
конете бягат но по бързо си отиват
листата под окапалия кестен

настоящето е непрестанно
преброявяне на птиците

my spanish §

май 2, 2009

Земята ни тегли и раните по ръцете ми
Са от камъни които не се построяват
Когато от мен не остане повече от желание
За залез който да е тяло и до него
Два хоризонта завинаги се сбогуват

Ще се изтръгнат другите и ще паднат от света
В океан по дълбок от рибите и корали
(Възможно ли е, без сънища)
Кое е това
По невидимо
От отказа на говор?

Неслучайно градушката в тъмните празни дни
Виновно и ядно се къса капсула послед капсула
Парчета стъкла, отдавашни огледала

Някога всеки от нас е избрал и е отсял
Възможността за себе си в три пъти измерен път
От себе си навън отвъд и завръщане
После приема силата –
На лика на полета или на мрака
За да се пребори с нея
Три пъти да умре преди да стане човек

nature morte

април 28, 2009

вазата е край на стаята –
отвътре ехото разтваря цвят,
някой ме търси
дълго ме търси
но ме няма.

такава е цигулката
от дъжд и керемиди.

spanish mina 3

април 6, 2009

ако някога някой бе казал
сънят е градина която няма да разцъфне докато те има
щях да умра
и да се преродя в дърво
ако аз сега кажа
сънят е градина която няма да разцъфне докато те има
ще заспя под дървото
това е бог.

spanish mina 2

април 6, 2009

и ето че пръстенът на езерото сега
се дави и се отдава
на съзерцание
обратно на човека който ходи
бос в черни отломки

той ходи
и водни кръгове са очите му
и платна откъснати от кораби са мислите на очите му
и преводи на историята са обедните сенки
около тялото
под ябълката

сахара би била неговата любима тогава
и музика на сенките от бели завивки
да покрият далечините в самотата
да сънуват езика
с който признават
че се обичат

spanish mina

април 6, 2009

ти не си вдъхновение пролетно дърво сравнено с восък

не си невинната вода заляла остров на дървета от поезия и цвят

не си неназовимият сезон който шепне на този свят всичко е засадено дори градовете

и дъждът ни е нужен за да отмие от нас капките суша обречени никога да не бъдат океани

сънувани океани които ни превръщат във фонтани на завоеватели

градини с окачени глави

ти не си

 

21 век

не си

по-вечен от мен и аз не съм твой сън

не вървя в детството на тази която ме помни вместо мен

и малките разговори в точката в която една и съща вечер

повторно прибира слънцето и оставя хората без свят

да оправдае пътя

 

не си вавилон

 

имаш ли хоризонт да ти нарисува очи

и очи да видят

времето назад

 

имаш ли ветрове да скрият самотата от косите

най-високата поляна недостижимо тяло

 

имаш ли ръце да бъдат по бели от небето

да бъде слово между него и тях

 

имаш ли име да приеме наказанието

 

езикът цял век ще те защитава

 

ти не можеш

не можеш да скриеш тишината

ако те има

един хаос вече мълчи

 

ти не си птица от пясък кацнала върху водата

искам да видя как бавно и вечно ще се превърнеш