граници

може би е време да ти кажа
аз съм в рим в индия
аз съм някъде а ти си никъде
толкова далече че няма превод на пространството до тук

най недостижимия теб в мен
най недостижимата мен в теб

градът който

бяло небе черни птици като кърфици студен спомен в кутиен балкон

празна маса боси крака от глина телесни фигури с лък

бяла маска черни дъски – под като редици обувки които да обувам

чист аз в симетрия като куршум руска рулетка за руски кукли – да разкривам

в един студен град който вероятно има

много самотници и малко почитатели

на който не му достига отчуждение от себе си

от цигарените му форми от реалистичните форми

от езиковите релси и консуматорските вагони

от поетите и от непоетите

не може да не бъде

не може да се отрече

къде ще останат фенерите къде ще останат алкохолиците под фенерите

къде ще остане движението на локвите

и клетката моята клетка от която той с шепа ме вади

 

черно небе като шапка натиска спусъка студен град

пише се в проза – от  почитателите

и по малко в поезия – от всички самотници

преди да си тръгнат оттук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

простор – закачени листа

изписани като телеграми

метаморфози на емоции

приличат ми на смях

в чайник истерия

истерия в чакалнята

наредени са фигури

в дуалистично представяне

шах

 

да впиша всички квадрати.

 

 

стоя под душа

и мокрите мисли се разливат на срички

пи ша пи ша пи ша пи ша

докато парата

докато струята

докато стаята

се изплъзва

нареждам тялото си в текст

и мокрите коси и очи се разливат на срички

па да па да па да па да

докато се разплаче

на смисли