водата изгребва от човека пясък
в тишината между две сътворения
няма разлика в ходенето по вода и вървенето през пустиня
ти си пътят който не можеш да изминеш
най дълбокото небе
пази тайната
кое море е истинско –
онова вътре в рапана
или това в което рапанът някога е бил
Етикети: мина стоянова, море, поезия, пустиня
